Начало   За нас   Клетва   Контакти   Галерия

 

Българската народна армия и военното и народно имущество

  Няколко пъти попадам на информация от която се разбира, че частни фирми и лица продават или предлагат за продажба военно имущество, придобито и влязло в употреба преди 1990 г., за което се твърди, че е тяхна собственост.

Справки:
http://pan.bg
http://forum.aeropress-bg.com/

Често срещам и изявления,  дори в официални документи, че подобно имущество е собственост на Министерство на отбраната на Р.България.

Като офицер от Българската народна армия, на която това имущество беше поверено да го владее, ползва и поддържа и запознат на определено ниво с правните норми свързани с вида на собствеността, начина на придобиване, управлението и разпореждането със същото, смятам тези факти за скандални, а действията в това направление, за незаконни.

В периода до 1990г., когато Българската народна армия беше в състава на Въоръжените сили на НРБългария, дори редниците, подписвайки се във ведомостите на старшината от интендантска служба за да получат няколко якички, отлично знаеха кой е собственика и какви са задължeнията им при ползването и поддържането на военното и народно имущество.

Грижата за това имущество беше една от основните задачи на всеки военнослужещ и основен елемент на бойната готовност. Целият  процес по поддръжката и отчитането му, беше стриктно регламентиран в редица документи, за спазването на които се следеше зорко. Тези изисквания са част и от Военната клетва на Българската народна армия.

Допускането и на най-малки отклонения от правилата за работа с военната техника и имущество, водеше до тежки последствия, а повреждането или унищожаването им, дори по непредпазливост - до военен съд.

В тази връзка считам, че процесът започнал със заповед на бившия министър на отбраната Н. Свинаров, за разпродаване и унищожение на военно имущeство и техника, придобити преди 1990г., предоставени за ползване и поддръжка на организацията Българска народна армия и със статут на „държавна /общонародна/” собственост, за неправомерен.

Доводи:

1. На 28. 12. 1990г. организацията Българска народна армия излиза от състава на Въоръжените сили на Република България, като отпада необходимостта от държавно  политическо ръководство на организацията в лицето на Министерството на народната отбрана. Същата продължава да съществува като неправителствена /извън бюджетна/организация на основание; - наличие на дата на учредяване, устави, членски състав, знаме, печат, други символи  и ръководни органи в лицето на недеполитизираните офицери и сержанти. Няма решение за прекратяването или забраната на същата.

2. Българската армия и МО не са правоприемници на Българската народна армия поради съществени различия в организацията и доктрините. Като членство във военнополитически блокове те са определени като противници.

3. Имуществото зачислено на БНА не може да се придобие от друга организация с решение на   Министър на отбраната или  Президент  поради това, че след 28. 12 1990г. тези институции не са органи на управление на тази организация.

4. От друга страна,  МО на Р. Българи  управлява имоти и движими вещи – държавна собственност, определени с Конституцията на Р. България, приета на 13.12. 1991г., като „публична” или „частна”. За всеки имот обявен за държавна собственност задължително се съставя акт по утвърден от Министъра на регионалното развитие образец - изключителна, публична или частна. Тези актове се съставят в два екземпляра и се представят в службата по вписванията. Към тях се прилагат и документите  установяващи правото на собственност на държавата. Актовите книги са общодостъпни и всеки може да иска справки по тях.

От изтъкнатите до тук доводи се налага извода, че Министерство на отбраната има право да владее единствено имущество, удостоверено с акт за държавна собственост, за което са му предоставени права за управление или ползване. Според Закона за държавната собственост, МО има прво да се разпорежда /продава/ само имущество, определено с акт като „частна” държавна собственост и оценено от независима инстанция до 10 000лв. Тази дейност се извършва от специализирано звено „Държавна собственост” към МО. Не открих законова възможност, която да дава право на организация или ведомство да унищожава каквато и да е военна техника и имущество. Решение за привеждане в негодност или унищожаване на такива средства има право да веземе само командир, когато ги грози непосредствена опастност от завземане от неприятеля във връзка с военни действия.

От така изложената фактическа обстановка, може да се направи извода че, МО в лицето на служителите си е допуснало действия с които е превишило правата си и е нарушило редица разпоредби от законите за собствеността. Тези действия покриват и определения, установени в особената част на Наказателния кодекс. Това дава въжможност към МО да се заведат спорове за материално право по съдебен ред, а към отговорните служители на МО - и в качеството на обвиняеми при условията и реда на НК.

Организацията, която има качеството на пострадал и има правото да активира този прцес е БНА, представена от свойте членове. Това са всички български мъже, които са полжили военната клетва на БНА. Към момента те са почти два милиона. В този състав влизат всички войници, сержанти и офицери, приведени в запаса до 28. 12. 1990г. и недеполитизираните сержанти и офицери, отказали да останат на държавна служба, като преминат към създаденото след тази дата МО.

Отчитайки конкретната обстановка и организационните трудности свързани със затруднени контакти и др. е необходимо, на доброволен принцип да се организират действия по защитата на „военното и народно” имущество и търсене на отговорност от виновните за унищожението и разпродажбата му. Желаещите да участват в този процес могат да се регистрират в сайта на БНА, / bna-bg.com /. Делото трябва  да бъде подкрепено и от всички други граждани имащи  права върху общонародната собственост .

В заключение искам да обърна внимание, че военното имущество е само част от голяма по мащабите си собственост, създадена по времето на социалистическата организация на обществото, за която поколения български граждани са се трудили срещу намалени  заплати,  допълнително са внасяли доброволни вноски „самооблагане”, участвали са в бригадирско движение и др. Тази собственост в конституцията на НРБ -71г. / 18 май 1971г - 12 юли 1991г./ е определена като „държавна /общонародна /” – в смисъл колективна собственост на всички граждани участвали в създаванито й. Тази собственост неправомерно беше разпродадена без съгласието на всички правоимащи, а останалите получиха дялове във вид на хартия, наречена „приватизационни бонови книжки”. Този процес наречен „масова приватизация” е аналогичен и също толкова законен като процеса на „национализация” проведен през 1947г. с тази разлика , че при „национализацията” пострадаха няколко хиляди български граждани, а при „масовата приватизация” – няколко милиона. Докато при „национализацията” някаква справедливост беше постигната, макар  с 45г. закъснение, при „приватизацията „ такъв процес за сега няма.

В съзнанието на българските граждани е залегнала оценката, че „ приватизацията” е процес при който определени личности, държавни служители и техни съмишленици, умишлено и в сговор измамиха останалите с цел да набавят за себе си имотни облаги в ущърб на всички други. В този смисъл това явление е изкючително опасно, защото деградира спойващата сила , която ни крепи като общество. Мнението ми е че, трябва да се предприемат спешни мерки за възстановяване на справедливостта и в тази посока.

К-н инж. Н. Лишев ВВС на БНА