Начало   За нас   Клетва   Контакти   Галерия

Преминаването на страната на противника – нормално като дишането


 

  Провокиран от „доктрината 2020” и последните изказвания на г-н Шаламанов насочени срещу Русия, ми дадоха  повод да се заинтересувам, какъв е той като личност и каква е възможната основа на възгледите му. Проучването на биографията му,  ме остави крайно изненадан.

От данните в биографията се разбира, че освен многобройните постове в структурата на държавната власт и други организации свързани с военния блок НАТО, през 1984г. е завършил  инженерния профил на ВНВВУ „Г. Бенковски „ гр. Д. Митрополия, след което е на служба  като офицер в поделенията  на Българската народна армия / БНА /.

От това следват следните безспорни факти:

Г-н Шаламанов ДОБРОВОЛНО е постъпил в качеството  на курсант от ВНВВУ в редовете на БНА,  която е член по това време на организацията на Варшавския договор с основен съюзник Русия и посочен вероятен противник – „агресивния блок НАТО и страните членки на блока”.

Г-н Шаламанов ДОБРОВОЛНО е положил през 1979 г. военната  клетва на БНА, с която тържествено се заклева до последния си дъх  да бъде предан на социалистическата си родина и народното правителство , с всички сили и средства да брани военното и народно имущество  и като войн от Въоръжените сили се заклева да защитава Родината си с достойнство и чест, без да щади кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете, т- е  военния блок НАТО .

На този фон за нормалния разум остават неразбираеми особено активните действия на г-н Шаламанов в полза на редица структури на военния съюз НАТО от една страна и значителния му принос за унищожаване на Въоръжените сили на страната ни, от друга.

Още по необяснимо е, че действията на г-н Шаламанов не са изключение, а правило и за редица  висши офицери от БНА, преминали след 2004г. в организацията на НАТО, като Аньо Ангелов, Симеон Симеонов и много други, работещи сега самоотвержено в полза на идейния си до скоро противник. Такова поведение е допустимо  за граждани  имали смелостта да се определят като дисиденти по времето на социализма или по-млади българи , с проатлантически убеждения и необвързани с клетвени обещания.

Налага се да припомня, че Военната клетва е най- важния тържествен ритуал и по своята същност представлява тържествено обещание, което се дава от всеки встъпващ в редовете на армията. Тя е и важен законов и морален акт, подлежащ на безпрекословно изпълнение от тези които са я положили и е в сила до „последния им дъх”.

Ако приемем, че това поведение е резултат на конкретни личностни характеристики на определен вид индивиди, то абсолютно непонятно е липсата на реакция на останалите граждани в тази посока. Налага се изводът, че понятия като „военна чест”, „вярност”, „дълг”, „лоялност към кауза” и т. н., са неразбираеми и неприемливи за обществото ни. Това е изключително тревожен признак, сочещ близък  разпад на нацията.

Искам да отбележа, че икономическите трудности, насилието, робството и др. не са способни да разбият една нация, за гражданите на  която горните понятия имат значение. На тези за които нямат значение, остава „всеобщата омраза и презрение” на другите.