Начало   За нас   Клетва   Контакти   Галерия

 

 Трагедията в с. Горни Лом и необходимостта от критика на системата
 

   Въпреки , че към този момент няма достатъчно доказателства на базата на които да се даде категорично мнение, какво е причинило взрива в цеха за боеприпаси в с. Г. Лом, вече има достатъчно данни от които могат да се направят обосновани предположения , насочващи ни към разкриване на причините и виновните за трагедията. Опирайки се на общите правила от разборите на предпоставките , аварийте и катастрофите в армията и обвързвайки ги с наличните до момента факти, е възможно да се отчертае принципната картина на случая и направят съответните изводи. Прегледът на всички данни до сега дава основание да се отхвърли възможността за отказ на материалната част. Като най- вероятна непосредствена причина основателно може да се посочи човешка грешка. Съпътстващите причини при грешки от този тип са „неподготвеност” и „недисциплинираност” на състава. На тази база може да се конкретизират тези причини като:

     1.Ниска квалификация на работниците в предприятието.

     2.Неспазване на трудовата и технологична дисциплина

 Анализъг  на известните факти дава основание като основна причина да се посочи занижения контрол и недостатъчната отговорност на ръководството, което е и собственик на обекта.

Данните за повтаряемост на сродни произшествия от този вид налага заключението, че са налични системни грешки, което сочи проблеми и в настоящето икономическо устройство на държавата..

Факти:

     1.Известни са многобройни аварии допуснати преди в същото предприятие, а и в редица други заводи от същия сектор, като периодичноста им не намалява.

     2.Всички те са бивши държавни предприятия, променили собствеността си и преминали под управление на частни лица.

     3.Произшествията в периода на държавното управление, при много по–висока интензивност на производствения процес, са значително по-малко от тези, допуснати под частно управление.

Изводи:

      1.Твърдението, че държавата не е добър стопанин в сравнение с частния собственик, което беше основание за промяна на общественоикономическия и политически строй, не намира потвърждение винаги в практиката.

В случайте, когато частния стопанин не е създал материалната основа на предприятието си със собствени сили и средства, а го е придобил готово по стечение на обстоятелства, се създават условия за занижена лична отговорност на собственика, което съчетано с намаления контрол от страна на държавата прави произшествията закономерни.

   2. Преминаването на държавната собственост в частни ръце чрез ускорена „приватизация” е неестествено и неправилно.

Чрез „приватизацията” голяма част от предприятията попаднаха във владение на собственици, които нямат управленски и организационен опит, което влоши качеството на производството и безопасноста на труда.

    3. Обществената и частната форма на собственост върху средствата за производство имат свойте предимства и недостатъци поотделно.

Мероприятия:

   1. Усъвършенстване на икономическата система за производство на материални блага, основана на предимствата и на двете форми на собственост върху средствата на производство.

С полититически средства да се създадат условия за хармонично  съществуване на държавни, така и на частни предприятия, които в процеса на производството се конкорират, но и взаимно допълват.

     2.Усъвършенстване на политическата система за управление и разпрепеление на материалните блага между гражданите  в зависимост от това,  в кой сектор са избрали да се трудят.

Поради това, че в последните няколко десетилетия имаме опит и с двете икономически системи, реорганизацията на държавните структури за съвместното им съществуване е възможна.

     3. Отказ от „демократичната” форма на избор на политически и стопански ръководители и замяната й с „кариерно израстване„ на управленските кадри, както е прието в армията и добре управляваните предприятия. Избор да е възможен между определен брой конкретни кандидати, доказали качествата си на низови длъжности.

„Демокрацията” като форма на отношение между субектите няма аналог в живата природа и противоречи на основни природни закони, даващи възможност за подбор на членовете на обществото според качествата им.

„Демократичните” избори на практика налагат волята на мнозинството над останалите. Фактически това е диктатура на некомпетентните. В руския език явлението е определено като „болшевизъм”,а в развитите държави тя е само инструмент в ръцете на олигарсите, осигуряващ вечната им власт.

Подчертавам, че анализа на катастрофата в с. Г. Лом е изграден на базата на „обосновани предположения” и изцяло е лично мнение на автора. Правото да направят пълна оценка на случая е на следствените и правораздавателни органи.